Черен списък: унищожители на българската природа Форуми Черен списък: унищожители на българската природа
bgnature-blacklist.bravehost.com
 
Easter Egg
 Въпроси/ОтговориВъпроси/Отговори   ТърсенеТърсене   ПотребителиПотребители   Потребителски групиПотребителски групи   Регистрирайте сеРегистрирайте се 
 ПрофилПрофил   Влезте, за да видите съобщенията сиВлезте, за да видите съобщенията си   ВходВход 
"Ню Йорк таймс": Банско – хубава планина, кофти ку

 
Създайте нова тема   Напишете отговор    Черен списък: унищожители на българската природа Форуми -> Статии в пресата
Предишната тема :: Следващата тема  
Автор Съобщение
admin
Site Admin


Регистриран на: 07 Дек 2007
Мнения: 68

МнениеПуснато на: Съб Дек 08, 2007 12:48 pm    Заглавие: "Ню Йорк таймс": Банско – хубава планина, кофти ку Отговорете с цитат

http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=403326
"Ню Йорк таймс": Банско – хубава планина, кофти курорт
от "Дневник" [4549 прочитания]
02 декември, 00:40 E-mail
"Ню Йорк таймс": Банско – хубава планина, кофти курорт

"Наистина ли България е следващия ски хит? (Is Bulgaria Really Skiing's Next Hot Spot?). Под това заглавие Мат Грос описва в днешния брой на "Ню Йорк таймс" с какво се е сблъскал, докато се е опитвал да кара сноуборд в най-прочутия пирински курорт. Публикацията, съпроводена с фоторепортаж, съвпадна с откриването на тазгодишния сезон в града и донякъде подсилва краските повече от обичайното, може би защото авторът е сноубордист и търси по-екстремни преживявания. Въпреки това ви представяме част от нея, в която вероятно ще срещнете факти, познати на мнозина, но в случая тиражирани в един от най-авторитетните вестници в Северна Америка и света.

"Утринното небе е сиво и дъждовно – последното нещо, което бих искал да видя в Банско, най-големият ски курорт на България. Бездушната мъгла скрива и полупостроените хотели и блокове отвъд грозната рекичка Глазне, а Пирин изобщо не се вижда. Времето през последните два дни е меко и дъждовно и условията по пистите на са приятни, така че си давам почивен ден и започвам да подготвям алтернативен план, когато мобилния ми телефон иззвънява "Качвай се веднага".

Люк, един от петимата новозеландци и австралийци, с които се сприятелих предния ден, ме кара да изоставя по средата еспресото и да се втурна по стълбите да навлека сноуборд екипировката. След 15 минути се вмъквам в гондолата и скоро се радвам на падналите през нощта няколко сантиметра сняг. Няколко часа по-късно всичко е утъпкано от машините, а лифтовете към по-високите части на планината и девствените преспи са мистериозно затворени. Очевидно за днес приключихме.

Докато компанията се спуска съм объркан. През последните години стотици милиони долари инвестиции са се излели в Банско. В планината има бляскави кабинкови и седалкови лифтове, но долу се издигат десетки, може би стотици, ваканционни къщи и хотели. Типичният пейзаж от Банско са строителните кранове, чак после идва ред на планините.

Но въпреки всичките тези пари и бизнесмени, не се е намерила една предприемчива душа да измисли как да се проверяват от града условията за ски в планината. Служителите от долната станция на кабинковия лифт само вдигат рамене, няма карта, на която да са осветени отворените писти, няма дори дъска с информация на кирилица и определено липсва локална тв станция, която да предава сутрешен блок за пистите, снега и планината. (По-късно открих, че има уебкамера на интернет адрес, но кой ходи в България с лаптоп?)

Дали пък това не е остатък от комунизма и типичното за тогава нежелание да се предоставя свободна информация? Отношението изглежда е: Купил си ски карта, върви сам да видиш как е.

Добре че картите не са скъпи – 50 лв. на ден (280 лв. за седмица) или 37 долара при 1.36 лева за долар. И точно в това е очарованието на Банско. Не планината и не хубавия сняг, а това, че тук можеш да караш ски цял ден, да се натъпчеш с пържоли, да се наливаш с бира и накрая да се наспиш в съвсем приличен хотел само срещу ...60 долара на ден.

Миналата година дадох малко повече (76 евро или 99 долара по тогавашния курс) за хотел в нетрадиционно за алпийски курорт черно и сиво – от стаите до сауната, което всъщност си беше шик. Само че често този космополитизъм се пропуква – подовите настилки са тънки, сиви и подгизнали от разтопен сняг. Малкият телевизор в стаята ми стоеше върху достоен за общежитие мини хладилник. И макар резервацията ме да включваше вечеря, кухнята не беше нищо повече от източноевропейска бъркотия от прегорени ястия и намирисващи салати.

Затова се хранех, където намеря, обикновено на улица "Пирин" в центъра, по която кукери в животински кожи се опитват да примамят туристите в механите, където обаче предлагат зле приготвена храна, сервирана насред кичозна селска среда (Внимавайте - надписите "традиционна българска фолм музика" са заплаха, а не търговска примамка).

Основната алтернатива на механите са кръчми в английски стил, където туристите ядат кренвирши с картофено пюре, жадно гълтат половин литър бира за по-малко от долар и шумно гледат по телевизора "Арсенал" срещу "Манчестър юнайтед". Това ме изненада, защото не знаех, че англичаните и ирландците са тези, които движат просперитета на Банско. За тях след влизането на България в Европейския съюз градът е само още една евтина курортна дестинация за колонизиране, точно както се случи с испанския средиземноморски бряг.

Което не означава, че са трансформирали Банско в разпределителна гара на вулгарността. Не, Банско сам си го причинява (най-малкото за да задоволи българите, руснаците, източноевропейците и гърците, както и гостите от Корнуол). В края на характерния площад с паметници на национални герои откривам безвкусен стриптийз клуб, а секс магазин е отворил врати насред улица "Пирин" точно срещу антиквариат, в който продават фотоапарати "Лайка" от Втората световна война, покрити със свастики и емблеми на Луфтвафе.

Всичко това нямаше да има значение, ако планината беше страхотна, но тя не е.

Отчасти причината е във времето. Макар по принцип Банско да има най-добрия сняг и най-дългия сезон в България, в началото на 2007г. беше необичайно сухо. Така че не беше изненадващо и че не работеха повечето лифтове – нямаше къде да се кара. Шокиращо (а после и предизвикващо гняв) беше, че боговете чуха молитвите ми и малко след пристигането заваля сняг. Въпреки това по-голямата част от планината остана затворена и това обрече всички на това да стоят по по-ниските и скучни писти.

Твърдо намерени да открия повече сняг, новозеландецът Майкъл и аз се качваме до най-високата възможна станция на лифта (което не е много високо) и започваме да пълзим по склоновете. "Няма смисъл", ни казват двама изненадани местни служители. Няма смисъл ли? Газехме еднометров сняг и ни отне един час да се качим достатъчно високо за супер спускане по необработения склон.

А може би те имаха право. Дори след като един по един лифтовете заработиха, досадните пречки не свършиха. Първо, образуваха се опашки, на които тълпата се блъскаше да седне на седалките сякаш това бе последният хеликоптер, напускащ Сайгон през май 1975г. По-едрите си пробиват с мускули път, поставят картите си на електронното гише, спокойно си слагат сноуборда и се настаняват на седалките без никой от персонала на лифта да протестира. Търпеливото чакане на опашка, както правят мнозина от новаците британци, е равносилно на изоставяне на всякаква надежда да се покарат ски.

Има и по-лошо.

Изглежда управата мрази неутъпкания сняг. Всяка сутрин ревящи машини минават буквално по всеки квадратен сантиметър и превръщат красивата пухкава бяла покривка с убийствено скучен килим от твърд сняг. Да се носиш с лифта над това унищожаване на най-голямото достойнство на планината, накара мен и Майкъл да се спогледаме с мълчалив ужас. Търсим утеха по неутъпканите краища на пистите, надявайки се, че снегът е достатъчно дебел, за да покрие камъните и храстите. (и повярвайте, купонът беше по-страхотен).

Казано накратко, имаш усещане, че никой не се грижи за всичко това. Мразя да звуча като разглезен американски скиор, твърде привикнал с управлението на опашки и с уебкамери, но тук анархията е господар. Наистина ли трябва да си пробивам с бой път до челото на опашката, заради едно малко спускане в планината? Не.

Затова двамата с Майкъл си изработваме собствен маршрут, който ни отвежда през пустошта до хижа "Вихрен". По пътя срещаме готини планинари, местни хора ни правят чай, бъбрим с група студенти от Варна... Изобщо, няма и следа от типичното Банско.

Завръщането е малко тъжно, защото възбудата от откритието е помрачена от осъзнаването ,че независимо, че пак вали сняг, утре планината отново ще е затворена. Този път грешим – на сутринта лифтовете работят, най-после се качваме до върха и цял ден прекарваме толкова велико, че съм забравил оплакванията си.

Вече си представям какво ме чака за вечерта – евтина бира, загоряло говеждо и сауна с черни плочки. За момент животът в България наистина изглежда готин.
http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=403326
Върнете се в началото
Вижте профила на потребителя Изпратете лично съобщение Изпрати мейла
Покажи мнения от преди:   
Създайте нова тема   Напишете отговор    Черен списък: унищожители на българската природа Форуми -> Статии в пресата Часовете са според зоната GMT
Страница 1 от 1

 
Идете на:  
Не Можете да пускате нови теми
Не Можете да отговаряте на темите
Не Можете да променяте съобщенията си
Не Можете да изтривате съобщенията си
Не Можете да гласувате в анкети


Powered by phpBB © 2001, 2002 phpBB Group Web Hosting Directory


For Support - http://forums.BizHat.com

Free Web Hosting | Free Forum Hosting | FlashWebHost.com | Image Hosting | Photo Gallery | FreeMarriage.com

Powered by PhpBBweb.com, setup your forum now!