Черен списък: унищожители на българската природа

admin

Вече започнатите незаконни строежи се "узаконяват" с бясна скорост по новия упорочен начин на оценка за съвместимост по Натура-2000.
283 декара от плажа на Кранево и брега на река Батова ще се застроят безобразно, в морето и реката ще се изливат кенефите на 1150 души, но според г-жа Филипова-Маринова това не променя околната среда.
Батова се съсипва, а РИОСВ - Варна казват - "няма проблем!"
http://www.riosv-varna.org/docs/reports/doklad_os_kranevo-masiv25.html

* * *
Д О К Л А Д

ЗА ОЦЕНКА НА СТЕПЕНТА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ ВЪРХУ ПРЕДМЕТА И ЦЕЛИТЕ НА ОПАЗВАНЕ НА ЗАЩИТЕНА ЗОНА „БАТОВА” (КОД BG 0002082)
В РЕЗУЛТАТ ОТ РЕАЛИЗАЦИЯТА НА ПРОЕКТ ЗА ПУП-ПРЗ НА МАСИВ 25
В ЗЕМЛИЩЕТО НА С. КРАНЕВО, ОБЩИНА БАЛЧИК

1. Анотация на ПУП-ПРЗ

Проектопланът третира устройството на територията на масив 25 с площ 283 дка, разположен северно и източно от с. Кранево (N 43°20´, E 27°47´) с граници:

· на север – с корекция на коритото на река Краневска и със земно-насипна дига на ПР „Балтата” (съгласно Плана за управление);

· на изток-югоизток – с плажната ивица и Черно море;
· на юг – с регулацията на с. Кранево
· на запад – с коритото на р. Краневска и масив 3.
· Застрояването предвижда изграждане на курортна зона.

Капацитетът на зоната е 1150 души. От общо 46 поземлени имота са обособени 94 УПИ, в т.ч.:

· 71 за изграждане на хотели, вили и къщи за постоянно обитаване с плътност на застрояване 50%, етажност от 3 до 5 (височина от 10 до 15 m - , Кинт=1,5 и озеленена площ 50%;
· 2 за акваленд;
· 13 за обществено обслужване – обекти за хранене, търговия, административни услуги (плътност на застрояване – до 50%, Кинт=1,0; максимална етажност – до 3 етажа);
· 2 за техническа инфраструктура и ПС;
· 3 за обществено озеленяване;
· 3 за алеи.

Проектопланът е е съобразен с разпоредбите на чл. 28, ал. 2 на Наредба №7/2003 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, съгласно който курортите се застрояват съобразно следните нормативи, отнесени към нето територията

1. плътност на застрояване (П застр.) - до 30 на сто;
2. интензивност на застрояване (К инт.) - до 1,5;
3. озеленена площ (П озел.) - 50 на сто в т.ч. ½-ра с дървесна растителност.

Проектопланът е съобразен със специфичните изисквания на Наредба №14/1987 г. за курортните ресурси, курортните местности и курортите – чл. 24 относно опазването на курортите чрез създаване на охранителната зона "А" със строг охранителен режим, която обхваща морските плажове, морската вода и прилежащата им част от сушата с широчина не по-малко от 100 м и съответната част от морето на дълбочина до 20 м.

Устройството на озеленените територии и на териториите за спорт и развлечения е съобразено с нормативните изисквания.

Степента на подробност на настоящия ПУП-ПРЗ се определя от нормативните изисквания за него. Проектопланът включва обща териториална характеристика и третира природо-географските условия и екологичната обстановка в района. Като резултат се предлага проектно решение, включващо:

· Функционално зониране;
· Транспортна комуникация;
· Инженерни мрежи и съоръжения (в т.ч. схема ВиК);
· Правила и нормативи за прилагането на проекта.

Функционалното зониране на територията предвижда само една устройствена зона – за курорт и допълващи го функции – Ок съгласно Наредба №7/2003 за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони (чл. 27, ал. 1). Зонирането на територията е съобразено с ограниченията за застрояване в зона „А” и с другите специфични особености на територията: изградената канализационна мрежа на с. Кранево, която преминава през масива; коригираното и облицовано корито на река Краневска; защитната дига от страна на ПР „Балтата”.

Не се предвиждат производствени и други дейности, изискващи хигиенно-защитни зони или оказващи значително въздействие на околната среда (спазено е становището на РИОКОЗ-Добрич).

Реализацията на ПУП-ПРЗ ще създаде условия за предлагане на комплексни туристически услуги (леглова база, хранене, административно обслужване, спорт и атракции, културни мероприятия, научни и делови срещи и др.).

2. Описание на характеристики на други планове, програми и проекти, съществуващи или в процес на разработване или одобряване, което в съчетание с оценявания проект за ПУП-ПРЗ за масив 25 могат да окажат неблагоприятни въздействия върху защитена зона “Батова”
На възложителя на проект за ПУП-ПРЗ на масив 25 не са известни други конкретни планове или проекти в района, които са одобрени и в съчетание с ПУП-ПРЗ могат да окажат неблагоприятно въздействие върху защитена зона “Батова”.
Известни са изразените съществени екологични възражения срещу застрояването на съседните 3-ти и 4-ти масиви, насочени към увеличеното антропогенно натоварване на зоната, нарушаването на ХЗЗ на ПСОВ-Албена и ликвидирането на миграционни коридори към резервата. В площен аспект урбанизацията по тази алтернатива засяга 921,9 ha. При варианта със застрояване и на съседните 3-ти и 4-ти масиви капацитетът на урбанизираните зони става 4750 души (над 4 пъти по-голям от този на оценявания ПУП-ПРЗ на масив 25). Съответно с толкова нараства количеството на отпадъчните води и на битовите отпадъци. По отношение на рекреационния потенциал на средата алтернативата със застрояване и на съседните масиви е също по-неблагоприятна.
Капацитетът на околната среда е с по-големи възможности от предвиденото ползване по всички компоненти по приетата алтернатива (с изключение на зелените площи за обществено ползване). При варианта със застрояване и на съседните масиви капацитетът на околната среда е ограничен по компоненти ландшафт, почви, плитки подземни води, качество на атмосферния въздух (оценен по изискванията на Наредба №14/1987 г. за курортните ресурси, курортните местности и курортите – 25% от ПДК).

3. Описание на елементите на ПУП-ПРЗ на масив 25 в землището на с. Кранево, Община Балчик, които биха могли да окажат значително въздействие върху защитена зона “Батова” или нейните елементи
Масивът, за който се разработва ПУП-ПРЗ, попада в потенциална защитена зона “Батова”, за която в МОСВ е внесена документация по чл. 8(1) от Закона за биологичното разнообразие. Защитената зона е с обща площ от 381 328.30 дка, 38% от които представляват клас земно покритие “eкстензивни зърнени култури (вкл. ротационни култури с периодично оставяне на угар)” (или ~144 904.75 дка), част от които е масив 25 с обща площ 283 дка или едва 0,07 % от площта на цялата потенциална защитена зона.

4. Описание на защитената зона, местообитанията, видовете и целите на управление на национално и международно ниво и тяхното отразяване при разработване на ПУП-ПРЗ

Характеристика на защитена зона “Батова”

“Батова” представлява комплекс с различни по характер местообитания, които са характерни както за типични горски видове, така и за водолюбиви птици и птици, обитаващи земеделски площи. В района са установени 184 вида птици, от които 50 са включени в Червената книга на България. От срещащите се видове 80 са от европейско природозащитно значение. Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 7 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 24 вида, в SPEC3 - 49 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 70 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 60 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Най-важната характеристика на мястото е неговото географско положение на западно-черноморския прелетен път Via Ponticа. Над долината на река Батова се събират три потока от мигриращи птици, идващи от Добруджа – от вътрешността на добруджанското плато, тези, които следват естестено бреговата ивица, и при птиците, които при нос Калиакра летят директно през морето към Балтата. През Батова преминава най-концентрираният поток от мигиращи щъркели и пеликани в Североизточна България, като в долината между Добруджанското и Франгенското плато те набират височина, а над самото плато летят ниско. Поради значението си за над 30 вида мигриращи реещи се птици Батова е определено като място с тесен фронт на миграция от световно значение. 11% от мигриращите птици летят на не повече от 150 м над земята и 35% летят на височина от 160 до 500 м. Тук са отчетени най-големи количества на мигриращи розови пеликани (Pelecanus onocrotalus) и жерави (Grus grus) по Северното Черноморие. По време на миграция грабливите птици редовно нощуват в горите на Батова. Крайбрежните части на мястото са от ключово значение за миграциите на значителни количества чайки буревестници (Larus canus). Значителни количества водолюбиви птици презимуват в района на Батова, основно гъски (Anser albifrons), които се задържат от декември до март. Те нощуват в морето и ежедневно прелитат над района, за да се хранят в нивите във вътрешността, но често се хранят и в земеделските земи тук. Батова е едно от най-важните места в страната от значение за Европейския съюз за опазването на гнездящите тук среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius) и полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata). В значителни количества в района гнездят още зеленият кълвач (Picus viridis), сивата овесарка (Miliaria calandra), черногърбото каменарче (Oenathe pleschanka), късопръстата чучулига (Calandrella brachydactyla), големият маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum) и др.

Предмет на опазване:

ПТИЦИ, включени в Приложение I на Дир.79/409/EEC

КОД ИМЕ (на латински) Местна Миграционна Популация Оценка

ИМЕ (на български) Попул. Размн. Зимув. Пр. Попул. Опазв. Изолир. Цял.Оц.

A403 Buteo rufinus 1p 114i A A C A

Белоопашат мишелов

A073 Milvus migrans 1p 148i A A C A

Черна каня

A074 Milvus milvus 17i A A C A

Червена каня

A078 Gyps fulvus 6i A A B A

Белоглав лешояд

A094 Pandion haliaetus 43i A A C A

Oрел рибар

A080 Circaetus gallicus 2p 130i A A C A

Орел змияр

A092 Hieraaetus pennatus 1-3p 64i A A C A

Малък орел

A082 Circus cyaneus 48i A A C A

Полски блатар

A083 Circus macrourus 46i A A C A

Степен блатар

A404 Aquila heliaca 3i A A C A

Kръстат (царски) орел

A402 Accipiter brevipes 1p 165i A A C A

Късопръст ястреб

A089 Aquila pomarina 2-6p 3716i A A C A

Малък креслив орел

A072 Pernis apivorus 2-3p 2616i B A C A

Осояд

A029 Ardea purpurea 1i D

Ръждива чапла

A091 Aquila chrysaetos 5i C A C A

Скален орел

A084 Circus pygargus 414i A A C A

Ливаден блатар

A027 Egretta alba 1-15i B B C B

Голяма бяла чапла

A095 Falco naumanni 1i A A B A

Белошипа ветрушка

A081 Circus aeruginosus 1p 1695i A A C A

Тръстиков блатар

A002 Gavia arctica 5i B A C B

Черногуш гмуркач

A393 Phalacrocorax pygmeus 5i D

Mалък корморан

A019 Pelecanus onocrotalus 22428i A A C A

Розов пеликан

A020 Pelecanus crispus 15-19i C A B A

Къдроглав пеликан

A031 Ciconia ciconia 7p 171461i A A C A

Бял щъркел

A026 Egretta garzetta 6i D

Малка бяла чапла

A068 Mergus albellus 9i B A C B

Малък нирец

A030 Ciconia nigra 1p 2163i A A C A

Черен щъркел

A032 Plegadis falcinellus 62i B A C B

Блестящ ибис

A034 Platalea leucorodia 3i D

Бяла лопатарка

A038 Cygnus cygnus 7-8i C B C C

Поен лебед

A396 Branta ruficollis 0-3i D

Червеногуша гъска

A397 Tadorna ferruginea 3i D

Ръждив aнгъч

A023 Nycticorax nycticorax 4i C B C C

Нощна чапла

A246 Lullula arborea 150- P C A C C

Горска чучулига 300p

A215 Bubo bubo 3p C A C C

Бухал

A224 Caprimulgus europaeus 18-107p C A C C

Козодой

A229 Alcedo atthis 3-15p C A C C

Земеродно рибарче

A231 Coracias garrulus 2-18p C A C C

Синявица

A234 Picus canus 15-23p C A C B

Сив кълвач

A236 Dryocopus martius 5-9p C B C C

Черен кълвач

A429 Dendrocopos syriacus 85-130p C A C C

Сирийски пъстър кълвач

A176 Larus melanocephalus 4i D

Малка черноглава чайка

A243 Calandrella brachydactyla 5-50p C A C B

Късопръста чучулига

A238 Dendrocopos medius 200- B A C A

Среден пъстър кълвач 400p

A255 Anthus campestris 3-25p 66i D

Полска бъбрица

A533 Oenanthe pleschanka 11p B A B A

Черногърбо каменарче

A439 Hippolais olivetorum 8p C B C C

Голям маслинов присмехулник

A307 Sylvia nisoria 10-26p C B C C

Ястребогушо коприварче

A442 Ficedula semitorquata 60-150p B A C A

Полубеловрата мухоловка

A338 Lanius collurio 650- C A C B

Червеногърба сврачка 1720p

A339 Lanius minor 30-70p C A C A

Черночела сврачка

A379 Emberiza hortulana 50-320p C C C

Градинска овесарка

A239 Dendrocopos leucotos 1-5p C B C C

Белогръб кълвач

A103 Falco peregrinus 18i A A C A

Сокол скитник

A133 Burhinus oedicnemus 1-5p C B C B

Турилик

A127 Grus grus 103i A A C A

Сив жерав

A122 Crex crex 3-5p C B C C

Ливаден дърдавец

A511 Falco cherrug 9i A A C A

Ловен сокол

A242 Melanocorypha calandra 5p 125i C B C C

Дебелоклюна чучулига

A097 Falco vespertinus 3p 300i A A C A

Вечерна ветрушка

Редовно срещащи се мигриращи птици, които не са включени в Приложение I на Директива 79/409/EEC

КОД ИМЕ (на латински) Местна Миграционна Популация Оценка

ИМЕ (на български) Попул. Размн. Зимув. Пр. Попул. Опазв. Изолир. Цял.Оц.

A041 Anser albifrons 1-9050i B B C B

Голяма белочела гъска

A059 Aythya ferina 5-300i C A C C

Кафявоглава потапница

A459 Larus cachinnans 11-17p 10-454i 1495i B A C A

Жълтокрака чайка

A086 Accipiter nisus 5p 722i A A C A

Малък ястреб

A067 Bucephala clangula 0-4i C A C C

Звънарка

A087 Buteo buteo 6p P 19712i A A C A

Обикновен мишелов

A053 Anas platyrhynchos 1-5p 1-431i C A C B

Зеленоглава патица

A182 Larus canus 9-800i B A C A

Чайка буревестница

A054 Anas acuta 5i C B C C

Шилоопашата патица

A052 Anas crecca 0-4i D

Зимно бърне

A028 Ardea cinerea 221i B B C B

Сива чапла

A017 Phalacrocorax carbo 1-77i 1026i C B C C

Голям корморан

A096 Falco tinnunculus 12p 192i A A C A

Черношипа ветрушка

A008 Podiceps nigricollis 1-20i C A C C

Черноврат гмурец

A005 Podiceps cristatus 1-26i C A C C

Голям гмурец

A099 Falco subbuteo 5p 293i A A C A

Орко

A050 Anas penelope 0-2i D

Фиш

A125 Fulica atra 0-400i C A C C

Лиска

A069 Mergus serrator 1-15i C A C C

Среден нирец

A043 Anser anser 0-17i B B C B

Сива гъска

A179 Larus ridibundus 1-5i D

Речна чайка

A165 Tringa ochropus 7-11i D

Голям горски водобегач

A123 Gallinula chloropus 5-50p D

Зеленоножка

A085 Accipiter gentilis 3p 384i A A C A

Голям ястреб

A061 Aythya fuligula 5-606i B B C B

Качулата потапница

A136 Charadrius dubius 8p D

Речен дъждосвирец

Легенда към описание на всички видове птици, отнасящи се до Чл. 4.1 и 4.2 от Директива 79/409/EEC, и на всички животински и растителни видове, изброени в Приложение II на Директива 92/43/EEC (установените за масив 25 са в повдигнати с bold).

КОД – четирицифрен код, който следва йерархичното представяне на видовете.

Латинско име – наименование на видовете съгласно Приложение ІI към Директива 92/43/EEC и Директива 79/409/EEC.

Българско име - съгласно Закона за биологичното разнообразие и други източници.

Местна попул. – популации от местни видове, могат да бъдат намерени в обекта целогодишно.

Миграц. попул. – миграционна популация от:

Размн. – размножаващи се видове, използват обекта за гнездене и отглеждане на малките.

Зимув. – зимуващи видове, използват обекта през зимата.

Пр. – преминаващи видове, използват обекта по време на мигриране или за сменяне на

перата извън местата за размножаване.

Числеността на популацията е въведена с точните данни. Когато точният брой е неизвестен, са посочени границите, в които попада популацията. Чрез индекс е уточнено дали числеността на популацията е дадена в двойки (р) или индивиди (i). Когато липсват всякакви данни за популацията, тя е отбелязана като налична (P).

Попул. – размер и плътност на популацията на вида, който се среща в обекта, съотнесени с популациите на цялата територия на страната. Този критерий се използва за оценяване на относителния размер или плътност на популацията в обекта, в сравнение с тези на националната популация. Използван е следният модел за приблизителна оценка: A) 100% >= p > 15%; B) 15% >= p > 2%; C) 2% >= p > 0%. Във всички случаи, когато дадена популация се среща в обекта в незначителна степен, тя е посочена в четвърта категория – D) незначителна популация.

Опазв. – степен на опазване на характеристиките на хабитата, които са от значение за дадения вид и възможности за възстановяване. За класифициране на този критерий е използвана “най-добра експертна преценка”: A) отлично опазване (елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване); B) добро опазване (добре запазени елементи, независимо от оценката на възможностите за възстановяване и елементи в средно или частично деградирало състояние и лесно възстановяване); C) средно или слабо опазване (всички други комбинации).

Изол. – степен на изолираност на популацията, намираща се на обекта, съотнесена с естествената степен за вида. Използвана е следната класификация: A) (почти) изолирана популация; B) не изолирана популация, но на границата на района на разпространение; C) не изолирана популация в широк обхват на разпространение.

Цял.Оц. – цялостна оценка на стойността на обекта за опазването на дадения вид. Използвана е “най-добра експертна преценка”, съгласно следната класификационна система: A) отлична стойност; B) добра стойност; C) значима стойност.

5. Описание и анализ на вероятността и степента на въздействие на ПУП-ПРЗ върху предмета и целите на опазване на защитена зона “Батова”

а) Описание и анализ на въздействието на ПУП-ПРЗ върху видовете – предмет на опазване в защитената зона

Защитена зона “Батова” е с обща площ от 381 328.30 дка, 38% от които представляват земя за екстензивни зърнени култури (или ~144 904.75 дка), част от която е масив 25 с обща площ 283 дка или едва 0,07 % от площта на цялата потенциална защитена зона. Реализацията на ПУП-ПРЗ на масив 25 ведно с изграждането на съпътстващата инфраструктура не засяга типове природни местообитания, включени в Приложение І на Директива 92/43/ЕЕС.

Размерът и плътността на популациите на гнездещите, зимуващите и мигриращите видове на територията на масив 25 – част от потенциалната защитена зона в сравнение с размера и плътността на популацията на същите видове в Европа и Република България са незначителни, местообитанията им на територията на масива са с ниска степен на представеност и нямат значение за съхранението на видовете с природозащитен статус. На територията на масив 25 няма добри условия за гнездене, укриване и изхранване на птици.

По време на прелет, мигриращите видове птици – предмет на опазване на ПЗЗ”Батова” спират за почивка и нощуване извън територията на масив 25, предимно в района на поддържан резерват “Балтата” и Балчишката Тузла, където са съсредоточени и зимуващите видове. Не се очаква възпрепятстване на прелетите на основната част от реещите се и грабливите птици предвид височината на застрояване. Наличието на други масиви (3 и 4) в непосредствена близост до резерват “Балтата”, за които няма одобрени ПУП-ПРЗ предполага използването им като пътища за движение и миграция на птиците.

От описаните във формуляра по Натура 2000 общо 86 вида птици в имотите от масив 25 са установени трайни местообитания само на три вида: дебелоклюна чучулига (Melanocorypha calandra), късопръста чучулига (Calandrella brachydactila) и полска бъбрица (Anthus campestris). Цялостната оценка на стойността на ПЗЗ ”Батова” за опазването и на трите вида според стандартния формуляр за защитената зона е възможно най-ниската, а именно – значима стойност. Не се очаква трайна загуба на хабитати на тези еднократно обезпокоени гнездещи видове птици, предвид близостта на сходни биотопи в близост до територията и очакваното бързо възстановяване на числеността на малочислените им популации.

Детайлното проучване на терена по отношение предмета на опазване на ПЗЗ ”Батова” позволи следните изводи:

Дебелоклюната чучулига (Melanocorypha calandra) използва територията на пустеещите земи, част от имотите от масив 25 само и единствено по време на мигриране или за сменяне на перата извън местата за размножаване. За цялата защитена зона са установени само 125 индивида от този вид, като относителната плътност на популацията в ПЗЗ “Батова”, в сравнение с тази на националната популация, e между 2 и 0% при добра степен на опазване характеристиките на хабитата като елементи в средно или частично деградирало състояние и лесно възстановяване. Предвижда се реализацията на ПУП-ПРЗ на масив 25 да обезпокои в незначителна степен образуваните ята от този вид през зимата като неактивен сезон, както при строителството, така и при експлоатацията на обектите в УПИ, обхванати от ПУП-ПРЗ.

Една двойка късопръста чучулига (Calandrella brachydactila=C. cinerea) е установена в западната част на масив 25, в непосредствена близост до масив 3, използвайки целина за гнездене и отглеждане на малки. За цялата защитена зона са посочени като размножаващи се между 5 и 50 двойки от този вид, като относителната плътност на популацията в ПЗЗ “Батова”, в сравнение с тази на националната популация, e между 2 и 0% при отлична степен на опазване характеристиките на хабитата като елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване. Предвижда се реализацията на ПУП-ПРЗ за масив 25 да обезпокои еднократно единствената гнездеща двойка от този вид (0,2-2% от популацията му в ПЗЗ”Батова”), като се очаква адекватно и бързо преместване на същата в идентичните биотопи на непосредствено разположените имоти от масив 3, за който няма одобрен ПУП-ПРЗ.

Полската бъбрица (Anthus campestris) използва територията на обработваемите земи, част от имотите от масив 25, само и единствено по време на мигриране или за сменяне на перата извън местата за размножаване. За цялата защитена зона са посочени като размножаващи се между 3 и 25 двойки от този вид и само 66 мигриращи индивида, като относителната плътност на популацията в ПЗЗ “Батова”, в сравнение с тази на националната популация, e незначителна при отлична степен на опазване характеристиките на хабитата като елементи в отлично състояние, независимо от оценката на възможностите за възстановяване. Предвижда се реализацията на ПУП-ПРЗ на масив 25 да обезпокои в незначителна степен единствено мигриращите екземпляри, предвид отсъствието на установени в масив 25 гнезда на двойки от този вид.

Видно от стандартния формуляр за набиране на данни по Натура 2000 няма представители на Клас Земноводни, Влечуги и Бозайници, които са предмет на опазване на ПЗЗ “Батова”.

Предвид гореизложеното, считаме че реализацията на ПУП-ПРЗ на масив 25 ще окаже незначително отрицателно въздействие върху видовете от орнитофауната, които са в предмета и целите на опазване на защитена зона “Батова”, като съответно няма да се подтисне мигрирането и размножаването им. Очаква се само известен минимален прогонващ ефект, но той няма да повлияе трайно върху числеността и плътността на популациите, тъй като прилежащите на масив 25 територии имат същия характер. Отрицателното въздействие се предвижда да се прояви по време на строително-монтажните работи (пряко въздействие) и при експлоатацията на обектите в УПИ от обхвата на ПУП-ПРЗ на масив 25 (косвено въздействие), като не се очакват значителни кумулативни въздействия при реализацията на плана.

При добро планиране на строителните работи прякото въздействие върху представителите на животинския свят – предмет на опазване на ПЗЗ”Батова” може да бъде силно редуцирано и без унищожаване на единични екземпляри. Косвеното въздействие се очаква да се изрази чрез следните 3 форми: безпокойство на птици от превозни средства и машини по време на строителството при реализацията на ПУП-ПРЗ, като последствията от него са краткосрочното отбягване на прилежащите на площадките територии за заселване и мигриране; шумово замърсяване от изкопни, монтажни, настилко-полагащи и др. строителни дейности, както и от човешкото присъствие по време на реализирането на ПУП-ПРЗ; вибрационни въздействия от пребиваването и работата на тежките строителни (земекопни, трамбоващи и валиращи) и др. машини по време на реализирането на ПУП-ПРЗ.

б) Описание и анализ на въздействието на ПУП-ПРЗ върху целостта на защитената зона с оглед на нейната структура, функции и природозащитни цели (загуба на местообитания, фрагментация, обезпокояване на видове, нарушаване на видовия състав, химически, хидрогеоложки промени и др.), както по време на реализацията, така и при експлоатация на предвиденото строителство

При реализацията на ПУП-ПРЗ на масив 25 се очаква запазване на целостта на защитена зона “Батова” без разпокъсване, нарушаване и загуби на местообитания, включени в Приложение I на Директива 92/43/EEC, в това число приоритетни за опазване по Натура 2000, както и такива на видове птици – предмет на опазване на защитената зона. Не се очаква фрагментация на последните местообитания, предвид характера на плана, предвиждащ разширяването на село Кранево по посока на резерват “Балтата”, тъй като съществуват и други ненаселени територии около източната част на лонгозната гора (масиви 3 и 4), които ще служат за убежища на обезпокоените птици и ще предотвратят и изолацията на поддържан резервата от околните територии.

Размерът и плътността на популациите на видовете от орнитофауната – предмет на опазване на ПЗЗ “Батова” на територията на масив 25, в сравнение с размера и плътността на популациите на същите видове в обхвата на защитената зона, Република България и Европа, са незначителни, местообитанията са с ниска степен на представеност и нямат съществено значение за съхранението им.

При реализацията на други подобни планове в района на землището на с. Кранево, Община Балчик, не се очаква значително негативно кумулативно въздействие върху предмета и целите на опазване на ПЗЗ”Батова”, както и върху популациите на значими животински видове, свързани с природозащитата и управлението на същата. Това се обуславя и от наличието на урбанизирана територия и международен път в непосредствена близост до имотите, включени в ПУП-ПРЗ, както и от съществуването на сходни биотопи в обхвата на потенциалната защитена зона “Батова”, ведно с поддържан резерват “Балтата”. Последният граничи с Курортен комплекс “Албена”, мениджмънта на който е ясно доказателство за възможността за хармоничното съжителство на човека и природата в района.

Съсредоточаването на зелените площи на масив 25 в близост до поддържан резерват “Балтата” като основна компенсаторна мярка гарантира наличието на контактна зона между резервата и земеделските земи, необходима за пойните, водолюбиви и грабливи птици – предмет на опазване на ПЗЗ “Батова”.

в) Предложения за смекчаващи мерки, предвидени за предотвратяване, намаляване и възможно отстраняване на неблагоприятните въздействия от реализация на ПУП-ПРЗ върху защитената зона и определяне степента им на въздействие върху предмета на опазване на защитената зона в резултат на прилагането на предложените смекчаващи мерки

Предвид попадането на масив 25 в обхвата на ПЗЗ ”Батова”, по време на реализацията на ПУП-ПРЗ е необходимо провеждането на фонов и импактен мониторинг на орнитофауната, възложен на членове на Българското Дружество за защита на птиците като водеща неправителствена организация в областта на природозащитата на авифаунистичното разнообразие в България. Планът за мониторинг следва да бъде обвързан с Европейски програми за наблюдения, предвиждане на мерки и следене за тяхното изпълнение

През периода 15 март – 15 юли, когато е гнездовият период за повечето размножаващи се в България птици (Симеонов и др., 1990; Нанкинов и др. 1997), следва да не се извършват строително-монтажни дейности, тъй като последните ще компроментират формирането на брачни двойки, гнезденето, измътването на яйцата и отглеждането на малките. Положителното въздействие върху видовете птици – предмет на опазване на ПЗЗ ”Батова” от прилагането на тази мярка е с много висока степен на вероятност.

При строителството на обектите в УПИ от обхвата на ПУП-ПРЗ за масив 25, ценният почвен слой следва предварително да се отнеме, събере и използва в подходящи места, където ще се наложи последваща рекултивация на терена. Това, освен практическо, ще има и природозащитно значение, защото ще се опази (част от) съществуващата в почвения слой безгръбначна фауна (членестоноги, червеи, и др.), използвана като трофична база от птиците – предмет на опазване на ПЗЗ”Батова”. Положителното въздействие върху последните от прилагането на тази мярка е с висока степен на вероятност.

Предвид планираното озеленяване се налага подбор на дървесните и храстови видове, като следва да се използват местни видове с оглед недопускането на инвазия на чуждеземни и/или нехарактерни за района растителни видове. Зелените площи ще са концентрирани в близост до поддържан резерват “Балтата”, като ще служат за контактна зона за пойните, водолюбиви и грабливи птици и останалите животни между резервата и земеделските земи, обект на ПУП-ПРЗ в рамките на ПЗЗ”Батова”.

Превозните средства, които ще се използват по време на строителството, трябва да се движат с ограничена скорост, за да не са заплаха за единичните екземпляри от представители на животинския свят – предмет на опазване на ПЗЗ ”Батова”. Работещите в строителните обекти трябва да се запознаят, че в района има единични екземпляри от последните видове, както и други животински видове с природозащитен статус (напр. шипобедрена костенурка, таралеж, зелена крастава жаба).

При изграждането и поддържането на зелената система на територията на масив 25 трябва да се осъществява растителна защита без използване на пестициди и според принципите на биологичното производство, определени с Наредба № 22/2001 за биологичното производство на растения, растителни продукти и храни от растителен произход и неговото означаване върху тях.

В дългосрочен план ефектът от реализацията на проекта за ПУП-ПРЗ се изразява в създаването на условия за нови местообитания на животински видове – предмет на опазване на ПЗЗ”Батова”, предвид планираното озеленяване на 141.5 дка площ, половината от които с дървесно-храстова растителност.

6. Разглеждане на алтернативни решения и оценка на тяхното въздействие върху защитената зона, включително нулева алтернатива

Алтернативи за местоположение

По отношение на местоположението на територията, предмет на ПУП-ПРЗ, липсват алтернативи, т.к. границите са лимитирани в рамките на собствеността. Възможности обаче съществуват по отношение на местоположението на отделните сгради и обекти. Тези възможности са изследвани при разработването на ПУП-ПРЗ, като са съобразени с транспортния достъп, близостта на ПР „Балтата” и наличните подземни колектори и инфраструктура. В този аспект съществуващите дадености и ограничения не предоставят големи възможности за алтернативи, т.к. приетите решения в някои случаи са единствено възможните.

Алтернативи за капацитет на урбанизираната територия

Капацитетът на курортната територия, обхваната от ПУП-ПРЗ, е определен съгласно изискванията на ЗУТ за тази територия. Възможно е при конкретно застрояване на отделните имоти броят и обемът (височината, площта), респективно капацитетът на курортните обекти – хотели, вили да бъде намален с цел да се осигури по-висок стандарт на почиващите. Но това може да стане на следващия етап на проектирането, когато ще се отчетат и данните от фоновия мониторинг на орнитофауната. Капацитетът на околната среда е със значително по-големи възможности от предвиденото ползване по всички компоненти (с изключение на зелените площи за обществено ползване).

Нулевата алтернатива по експертна оценка безспорно не е по-екологосъобразна, предвид следното:

Съществуващите курортни сгради и легловата база в с. Кранево в значителната си част са нискокатегорийни (неотговарящи на съвременните изисквания) и без осигурено модерно обслужване и адекватна инфраструктура. Територията, предмет на проект за ПУП-ПРЗ, не се използва, а отделни нейни части понастоящем дори са превърнати в незаконни сметища. Запазването на нулевата алтернатива обрича плажната ивица на хаотично и неконтролируемо ползване, което не позволява да се ограничи антропогенният натиск върху защитената зона (от туристи и строителство на обекти в самото село), което ще придобива все по-стихиен (неурегулиран) характер при ограничени приходи за подръжка и обновяване на инфраструктурата, а това в крайна сметка ще се отрази негативно и върху защитената зона и нейните цели. Освен това урбанизирането при спазване на нормативните изисквания за курортни зони, не е безвъзвратен процес и компенсирането с подходяща новозасадена растителност може да възстанови в разумни срокове параметрите на средата (дори и да ги подобри). В това отношение вече има достатъчно примери по нашето крайбрежие.

Нулевата алтернатива (запазване на предназначението на земеделските земи и тяхното използване за земеделие) във всички случаи ще окаже по-съществени неблагоприятни въздействия върху околната среда, предвид торенето и използването на отровни вещества за борба с вредителите.

Не е за пренебрегване и социалният ефект от осигуряването на допълнителни доходи и работни места в селото като въпрос от първостепенeн обществен интерес за икономиката на Община Балчик и Република България, като страна-член на Европейския съюз с ограничени финансови възможности.

7. Заключение за вида и степента на отрицателно въздействие

При изготвянето на настоящата оценка за съвместимостта на проекта на ПУП-ПРЗ на масив 25 в землището на село Кранево, Община Балчик, с предмета и целите на опазване на защитена зона “Батова” е спазен принципът за превантивността, като предметът на опазване на защитената зона е изведен приоритетно. Реализацията на ПУП-ПРЗ на масив 25 ще окаже незначително отрицателно въздействие върху видовете от орнитофауната, които са в предмета и целите на опазване на защитена зона “Батова”, като съответно няма да се подтисне мигрирането и размножаването им. Очаква се само известен минимален прогонващ ефект, но той няма да повлияе трайно върху числеността и плътността на популациите, тъй като прилежащите на масив 25 територии имат същия характер. Отрицателното въздействие се предвижда да се прояви по време на строително-монтажните работи (пряко въздействие) и при експлоатацията на обектите в УПИ от обхвата на ПУП-ПРЗ на масив 25 (косвено въздействие), като не се очакват значителни кумулативни въздействия при реализацията на плана.

8. Информация за използваните методи на изследване, методи за прогноза и оцевка на въздействието, източници на информация, трудности при събиране на необходимата информация

Бешков, В. 1993. Амфибия и рептилия. – В: Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие. Основни доклади, том 2. Програма за подържане на биологичното разнообразие. с. 567-584, С.

Георгиев, В. 2002. Зоогеографско райониране. – В: Копралев, И. (гл. ред.), География на България. с. 373-375. ФорКом, С.

Ковачев, В. 1925. Бозайната фауна на България. – Тр. Бълг. Научно-земед.стоп. И-т, (11), 1-68.

Костадинова, И. (съст.), 1997. Орнитологични важни места в България. БДЗП, Природозащитна поредица. Книга 1. София, 1-176.

Мичев, Т., П. Янков. 1993. Орнитофауна. – В: Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие. Основни доклади, том 2. Програма за подържане на биологичното разнообразие, с. 585-614, С.

Нанкинов, Д., С. Симеонов, Т. Мичев, Б. Иванов. 1997. Фауна на България. Т. 26. Aves. Част II. С., АИ "Проф. М. Дринов".

Патев, П. 1950. Птиците в България. БАН, С.

Пешев, Ц. 1978. Бозайници. – В: Вълканов, А., Маринов, Х., Данов, Х., Владев, П. (ред.), Черно море. с. 253-259. Книгоизд. Георги Бакалов, Варна.

Пешев, Ц., Н. Боев. 1962. Фауна на България. Кратък определител. Народна просвета, С.

Симеонов, С. 1978. Птици. – В: Вълканов, А., Маринов, Х., Данов, Х., Владев, П. (ред.), Черно море. с. 237-252. Книгоизд. Георги Бакалов, Варна.

Симеонов, С., Т. Мичев. 1991. Птиците на Балканския полуостров. Полеви определител. Изд. Петър Берон.

Симеонов, С., Т. Мичев, Д. Нанкинов. 1990. Фауна на България. Птици. Т. 20. Aves. Част I. С., АИ "Проф. М. Дринов".

Спиридонов, Ж., Н. Спасов. 1993. Едри бозайници. – В: Национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие. Основни доклади, том 2. Програма за подържане на биологичното разнообразие, с. 645-663., С.

Червена книга на Н.P.България, 1985. т. 2. Животни, С., БАН.

Изготвил:
ст.н.с.ІІ ст., дбн Мариана Владимирова Филипова-Маринова

* * *

А сега да познаем: Колко е прибрала "в сухо" ст.н.с.ІІ ст. дбн Филипова-Маринова?